Полезни съвети при избор на захранващ блок
И така, най-сетне е настъпил дългоочакваният момент за ъпгрейд, вече сте набелязали желаната дънна платка, видеокарта/и, звуков адаптер и т.н. Но тогава възниква въпросът относно избора на захранващия блок, понеже е немислимо да оставим една машина за няколкостотин долара да разчита на евтино захранване с неясен произход. “Залитането” към другата крайност – закупуване на прекалено скъпо и мощно сървърно захранване, също не се препоръчва, освен ако не смятате да се занимавате със сериозен овърклок и работа с две (или дори повече) видеокарти в SLI/Crossfire режим или пък ако не възнамерявате да запазите захранването си и при следващите ъпгрейди.
Дори и да си купите захранване над 1 kW, реално консумираната мощност ще остане толкова, от колкото компютърът има нужда. С други думи, това, че по-мощното захранване ще се отрази на сметката ви за електроенергия в негативен аспект, не е вярно.
Да приемем, че системата ви ползва около 500 W при пиково натоварване. Дори да включите 1500-ватов захранващ блок към нея, това не означава, че консумацията ще нарасне до ефективните 1500 W, напротив – тя ще остане в рамките на 500 W, но работата на системата ще е по-стабилна, отколкото, ако захранването ви е “на ръба” по отношение на предлаганата мощност спрямо необходимата. Освен това при значително натоварване, близко до пиковото, някой модели PSU блокове загряват повече (от това ефективността пада), което води до по-бързо въртене на охлаждащите вентилатори и съответно нивото на шума в помещението се покачва. В някои случаи е възможно да чуете високочестотни звуци от самото захранване, а не от вентилатора му. Това е признак за високо натоварване на дроселите, особено ако ползвате две видеокарти, и в общи линии означава, че не е зле да помислите за мигриране към по-мощен захранващ блок.
В настоящия материал ще се опитам да ви помогна при избора на добър и надежден PSU блок за десктоп системата ви. В зависимост от параметрите й, трябва извършите малко прости аритметични сметки, за да определите с известна точност необходимата на компютъра ви мощност, но за това – след малко. Алтернативно бихте могли да разгледате онлайн калкулаторите, които съм представил в карето и да ги ползвате като ориентир при избора на захранване.
Не трябва да “падате” под 450–500 W, особено ако ползвате многоядрен процесор, сериозна видеокарта и няколко твърди диска.
Много важно е да се отбележи, че пиковите стойности за подаваната мощност варират много сериозно при различните производители на захранващи блокове. Не всяко захранване, на което е обозначена максимална мощност xхх W, е способно в действителност да я възпроизведе за по-продължително време, без да прегрее и дефектира впоследствие!
За съжаление в практиката често се получава така, че в стремежа си да предложат по-атрактивна цена за крайна конфигурация, много фирми подлъгват своите клиенти със сериозни платформи, като обръщат внимание на фактори като тактовата честота на процесора, обема на RAM паметта и твърдия диск, както и на това колко производителна е видеокартата, да речем. В същото време при асемблирането често се използват некачествени захранвания, например OEM модела, който идва комплектуван заедно с избраната кутия. Естествено, ако сте харесали кутия от Cooler Master например, захранването й най-вероятно ще бъде достатъчно качествено, тъй като също ще е от произведено от CM.
В този ред на мисли, не можем да очакваме, че никому неизвестна марка кутия с вградено захранване с теоретична мощност от 500 W (например), струваща колкото една трета от стойността на “голо” марково 500 W захранване (без кутия), може да предложи същите или дори сходни параметри, макар и на хартия спецификациите да си приличат – това е тотална заблуда.
Ако някое захранване изглежда прекалено хубаво за цената си, винаги трябва да се съмнявате в произхода му, независимо за какви ватове говорим.
Ако не сте сигурни в даден модел захранване, проверете уеб сайта на производителя, вижте дали там има такъв модел, потърсете мнения за него в интернет форумите, преди дори да си помислите за закупуването му.
В случай че вече сте се снабдили с нов компютър и не сте обърнали внимание на захранващия блок при закупуването му, сега е моментът да го сторите, освен ако машината ви има гаранционна лепенка, която ще ви попречи. При работа с нестабилни напрежения, с течение на времето е твърде вероятно да възникват проблеми, породени от недостиг на мощност или от вариране на напрежението за някоя от шините.
Именно затова е много важно да изберете добро захранване за компютъра си. Моят съвет е то да е от реномиран, доказан във времето производител, например Antec, BFG, Chieftec, Corsair, Enermax, Fortron, OCZ, Silverstone, Thermaltake и т.н. В миналото те се намираха трудно, но за щастие вече са леснодостъпни и на нашия пазар, без излишно оскъпяване за транспортни разходи.
Не знам дали стана достатъчно ясно, затова нека да наблегна на следното: трябва да бягате надалеч от захранвания с подозрително ниски цени. Нарочно няма да изреждам “марките” им, понеже те са твърде много и за съжаление са навсякъде. Но докато има търсене, ще има и предлагане. В най-лошия сценарий един такъв продукт би могъл да съсипе цялата ви скъпоструваща система, наистина, при това с много пушек и други пироефекти. А ако за беля не сте наоколо, дефектиралият захранващ блок лесно може да причини дори пожар – този път казано без какъвто и да било сарказъм.
Некачественото захранване е един от най-подценяваните фактори, водещи до системна нестабилност.
Ако машината ви “забива” най-вече когато е натоварена, например докато играете игри или пък рендирате 3D CGI анимация или видео, най-вероятно захранването прегрява или просто не достига мощност. Дори и компютърът ви да функционира безупречно, редно е да се замислите за подмяна на захранването в ситуациите, когато сменяте процесора или видеокартата си, както и когато добавите допълнителни модули оперативна памет, нов твърд диск, оптично устройство и друга периферия без автономно захранване, дори и вентилатори и контролери за тях, колкото и маломощни да са сами по себе си.
Както знаете, при някои от съвременните PCI-E базирани платформи e възможно добавяне и на втори графичен адаптер за паралелна работа в SLI/Crossfire режим, за което, естествено, се изисква сериозно захранване с двe автономни +12 V шини! При добавяне на по-сериозен видеоадаптер, дори и той да е от по-старото поколение (AGP-базиран), е възможно захранването на компютъра да се окаже в немилост. Дори и морално остаряла видеокарта за AGP, като GeForce 6800 Ultra или Sapphire Radeon X800 Pro Toxic edition, консумират над 100 W (т.е. около 8 А!) мощност в пиковите моменти, в резултат на което е необходимо подсигуряването им с допълнителен захранващ molex конектор.
При най-новите PCI-e базирани видеокарти се налага включване на два захранващи PCIe Power конектора към GPU платката. Дори да не възнамерявате да използвате SLI/Crossfire режим на работа, не е зле да предвидите тази особеност при избора на бъдещото си захранване, особено ако видеокартата ви е от “по-алчните” модели. Някои от най-алчните PCI-e видеокарти, като AMD 4850X2, гълтат до 220 W (16 А!) от 12-волтовата шина, така че внимавайте, ако имате такъв “звяр”.
И така, за да изчислите какви са нуждите на компютъра ви, сумирайте числата за всеки компонент, ако знаете какви са те, а след това добавете още 30% към получената стойност като предпазна мярка.
Доста по-разумно е да се остави възможност за ъпгрейд и занапред, осигурявайки допълнителна мощност в аванс. По-лесно е да ползвате онлайн калкулаторите. И тук също не е лоша идея да добавите тези 30% за всеки случай, особено при eXtreme услугата, която дава учудващо ниски стойности.
Сравнете получения резултат с маркировката на вашето захранване. Принципно тя се намира на лепенка, разположена на задната или на страничната страна на самото захранване. Ако системата ви получава достатъчно мощност, всичко е наред (не забравяйте да включите и “резервата” от 30%), но в противен случай е редно да смените захранващия блок с по-мощен.
Тук е мястото да обясня защо мощността (W), не е единственият критерий, по който да съдим за качествата на едно захранване. Отделните компоненти в компютъра ползват различно напрежение (V), т.е. самото захранване комбинира в себе си три малки токоизправителя, съответно за 3,3 V, 5 V и 12 V прав ток. Простото сумиране на мощностите, необходими на всеки отделен компонент, невинаги може да ни даде реална представа за необходимото на машината захранване.
Понеже процесорът е “най-алчният” компонент при почти всички десктоп системи, при по-старите модели захранвания около 50% от общата мощност на захранването беше резервирана за +5-волтовата шина, по която се захранваха по-старите от Pentium III процесори.
Тъй като при съвременните машини процесорите вече се захранват чрез +12-волтовата шина, архитектурата на самите захранващи устройства е променена коренно, въпреки че те си приличат на външен вид. С други думи, много мощно (като ватове) захранване от по-старото поколение, не би ви свършило работа, дори и ако кумулативната му мощност е привидно достатъчна за компонентите ви.
Редно е да се отбележи и наличието на стандарта BTX. Той обаче “умря преждевременно”, въпреки амбициите на Intel да го лансира като наследник на ATX, който и в момента си остава водещият формфактор. Съществуват и други формфактори, например CPX от Antec, но те са рядко срещани. На пазара у нас се предлагат редица модели АТX 2.4 съвместими захранващи устройства от широка гама реномирани и познати по цял свят производители.
Ето кои са най-важните промени при стандарта ATX 2.4 според спецификациите, определени от Intel:
• Завишен капацитет за +12-волтовите шини.
• Добавена е втора, автономна +12-волтова шина, за ситуациите, когато са необходими повече от 18 A на шина.
• Основният 20-пинов ATX конектор е заменен с 24-пинов.
• Наличието на по-стария AT конектор е опционално, но при някои модели все още съществува с цел обратна съвместимост.
• Задължително трябва да имаме 4-пинов AUX захранващ конектор, свързан към автономна +12-волтова шина.
• Наличността на два 6-пинови PCIe Power конектора, които се включват директно във PCI-е видеоадаптера, подобно на molex куплунга при AGP видеокартите. Все пак редно е да се отбележи, че в комплект с почти всички PCI-е-базирани видеокарти се предлага и адаптер от 4-пинов molex куплунг към въпросния 6-пинов PCI-e Power конектор.
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
