Многопроцесорното бъдеще
Очевидно е, че бъдещето в развитието на микропроцесорите е в интегрирането на все повече ядра върху една подложка. Към този момент потребителите могат да се сдобият с четириядрен процесор. Макар и на доста солена цена, той е върхът на технологичната еволюция засега. Друг е въпросът за какво точно може да се използва, предвид факта, че по-голямата част от софтуера е еднонишков.
Разработките на Intel в областта на многоядрените процесори далеч не се изчерпват със споменатия четириядрен вариант. Преди известно време Intel анонсира разработката си на 80-ядрен процесор, носещ името Intel Tera-Scale. Засега проблемите пред пълноценното използване на многоядрени процесори, в основни линии, са два. Първият е вече споменатата неспособност на софтуера да се възползва от повече от един процесор. И докато това е поправимо чрез пренаписването на програмите, другият е доста по-сериозен. С добавянето на още и още ядра в процесора се стига до момент, в който те не успяват да комуникират с паметта или кеша. При използването на 2 или 4 ядра това не е проблем, но според Intel интегрирането на 8, 16, 32 и т.н. ядра ще доведе до нуждата от изцяло нови сокети. Едно от възможните решения на това затруднение е разширяването на шината за комуникация между процесора и контролера на паметта. Това, разбира се, води до следващо затруднение – използването на 6-канална връзка ще изисква 1800 пина на процесора. Изработването на процесор с подобен брой пинове е не само непосилна, но и доста рискована задача. Сред възможните решения е добавянето на още едно ниво от кеш памет към всяко ядро или дори интегрирането на собствена памет към него.
Малко технически данни
Преди да разгледаме характеристиките на процесора Tera-Scale, вероятно трябва да споменем изявлението на Intel, че този чип е разработен не с цел по-късна продажба, а по-скоро като прототип на едно ново поколение процесори. Той е създаден по 65 nm технология и интегрира в себе си 100 млн. транзистора на площ от 275 кв.мм. Тези данни не са много внушителни, особено в сравнение със сегашния флагман в лагера на Intel – Core 2 Duo. Той включва 291 млн. транзистора на площ от едва 143 кв.мм, като отново е използван 65 nm процес. Откъде идва тази разлика? Както е известно, огромният брой на транзисторите в процесора се дължи главно на интегрирания кеш от първо и второ ниво, като тук този факт отново е в сила. За разлика от C2D, при този процесор почти всички транзистори в цялото ядро са използвани за създаването на ядрата, откъдето идва и тази разлика. Друг интересен факт в случая е посочената от Intel производителност на чипа – над 1 терафлоп при честота малко над 3 GHz. При тази честота чипът отделя около 98 W, но е възможна работата му както при по-ниска, така и при по-висока честота. При 1 GHz чипът има производителност от 310 млн. операции с плаваща запетая за секунда, но пък е с изключително ниско ниво на консумация на енергия – едва 11 W.
Въпреки че на пръв поглед изглежда, сякаш Intel разработва процесор, конкурентен на Cell, това всъщност не е така. Проектирането и изработката на чипа Tera-Scale всъщност представляват първите пробни стъпки в посока на многопроцесорното бъдеще, където производителността на чиповете за сметка на енергоспестяемостта ще е все така важна. Дотогава преодоляването на различните проблеми, срещани по пътя, ще става стъпка по стъпка. И все пак, според плановете и очакванията на Intel, практическото навлизане и използване на подобни процесори ще стане най-рано след 5 до 10 години.
Добрил Доков
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
