Intel се заема с разработката на биочип
В последно време Intel разработва доста интересни нови технологии. Една от тях е демонстрираният от компанията прототип на биосензорен чип. Макар да изглежда сравнително лесно за постигане, комбинирането на живи тъкани и силиций на практика е доста сложна задача. На теория последователността от действия е следната. Първата стъпка е изолирането на протеин със строго специфичен “партньор”, към който се свързва (всъщност “партньорът” е на практика съставката, търсена с биосензора).
След като получим подобен компонент, трябва да го преработим така, че той да се свързва също и със силиций. Тук идва частта, в която започваме да изграждаме сензора – нужен ни е втори протеин, който да притежава афинитет към вече образувалата се двойка от споменатите по-рано компоненти. Същият този протеин отново трябва да се свързва и към силиция, за да работи биосензорът изобщо. Последното е важно, тъй като принципът на действие на сензора е следният: когато двата протеина (сензорният и допълнителният) не са свързани от търсения от нас компонент, електрическото съпротивление, което ще отчитаме, ще има определена стойност. При свързването на сензорния протеин със съставката, която търсим, съпротивлението ще се промени значително и това може да се отчете от интегрираната в силиция логика.
Макар да звучи сравнително елементарно, изграждането на подобен биосензор изобщо не е лесно, затова опитите в тази област продължават от доста време. Ефектът от подобен уред би бил изключително голям, тъй като би променил из основи изследванията в редица области. Ако, да речем, се налагат изследвания на кръвта за установяване на отклонения от нормата или дори на заболявания, вече няма да е необходимо кръвната проба да се изпраща в специализирана лаборатория. За целта ще е достатъчно поставянето на пробата в биосензор, разработен за тази цел, който ще установява наличието или липсата на търсената молекула.
Разработеният от Intel уред представлява комбинация от две части. Едната от тях представлява самият сензор, който е за еднократна употреба. След вземането на кръвна проба тя се поставя в отчитащ модул, занимаващ се с измерването на електрическото съпротивление, отчетено в силиция. Последното което остава, преди уредът да е готов за масова употреба, е сензорната част, която е за еднократна употреба, да се изработва от достатъчно евтини материали.
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
