DDR2 – история на технологията
Началото на DRAM датира отпреди много години. За разлика от другите основни компоненти в компютърната система, оперативната памет никога не е изглеждала като няколко големи шкафа, свързани помежду си. Естествено, познатите ни днес платки с чипове също са едно много късно развитие на оперативната памет. И както преди години на гребена на вълната бяха Fast Page Mode (FPM) или EDO (Extended Data Output) паметите, сега, след като преминахме през SDRAM и DDR1, на власт бавно, но сигурно идват DDR2 модулите. А причините за това са много.
Една от тях се нарича... Intel. Процесорният гигант от няколко години работи сериозно в посока на позиционирането на DDR2 като водеща памет на компютърния пазар. Още с въвеждането на чипсетите i9xx бе ясно, че DDR вече е една отживелица за компанията. Вярно, първите версии на i915 предлагаха възможности за работа с DDR1, но реално това бе по-скоро една нежелана съвместимост (поради слабото развитие на DDR2), отколкото добре премерен и замислен ход на Intel. Но както добре се вижда, Intel ненапразно са инвестирали в популярността на DDR2, която расте с всеки изминал ден. Особено след решението на AMD да преминат към DDR2. Така и двата големи производителя на x86 съвместими процесори в момента залагат предимно (или дори изцяло) на DDR2.
Но каква беше може би главната причина да се появи DDR2? Отговорът е еднозначен и логичен – скоростта. Видя се, че DDR1 има определени ограничения, които налагат по-ниски (спрямо DDR2) работни честоти, по-високо захранващо напрежение и много други такива недостатъци. DDR1 има едно-единствено предимство – ниските латентности, с които могат да работят определени модули. Това осигуряваше по-добрата производителност на DDR1 при появата на DDR2, когато само DDR2-400 и DDR2-533 модули бяха налични на пазара на памети. Тогава DDR1 определено бе по-бързият вариант, но с развитието си DDR2 започна бавно, но сигурно да повишава работната си честота до 667 MHz, после до 800 MHz, а в момента можем да видим модули, които работят на честота над 1 GHz. Това, в сравнение с максималните 600 MHz, фабрично постигнати от DDR1 с помощта на доста високи тайминги, определено показва, че DDR2 е паметта с главно “П” в момента.
DDR2 постига повишение на честотите не само поради използването на по-нова технология. Новости като on-die termination, прихващащи буфери, но и по-високи латентности са едни от най-познатите промени спрямо DDR1. Прихващащите буфери на DDR2 вече са 4 бита, в сравнение с 2 бита при DDR1 и 8 бита при DDR3 (която все още се използва само при графични ускорители за памет за съхранение на текстури). При DDR2 вътрешната честота на чиповете е два пъти по-ниска, отколкото при DDR1. Ако вземем за пример DDR2-800 памет, вътрешната честота е равна на 200 MHz, докато I/О (вход–изход) честотата е равна на 400 MHz (резултантно получаваме 800 MHz DDR поради възможността за извършване на две операции с паметта за един такт).
Означението на DDR2 паметите се извършва по следния начин – ако става дума за DDR2-XXX модул, се дава ефективната честота, на която работи. Следователно в горния пример DDR2-800 означава 800 MHz ефективна честота (2 х 400 MHz). Въпреки това стандартът притежава и друг начин за маркиране – PC-XXXX, като в случая става дума за теоретично постижимата честотна лента от съответния модул. Така например като PC8500 ще бъде означена тази памет, която работи на 1066 MHz тактова честота. А пък модул DDR2-667 като маркировка е еквивалентен на PC5400.
Реално постижимата честотна лента в много голяма степен зависи от самата компютърна система, чипсета на дънната платка (или процесора, ако става дума за процесор AMD K8), както и от таймингите (латентността) на модула. Поради самата технология на DDR2 понякога може да се случи така, че маркирана като по-бърза памет (например 800 MHz) всъщност да е по-бавна или еднакво бърза в сравнение с по-бавна памет (например 667 MHz) поради използването на много олекотени тайминги при по-бързата (5-5-5-15) и много агресивни при по-бавната (3-3-3-9). Поради това е важно да внимавате какво купувате и да не се водите главно от честотата.
В момента единствените официално стандартизирани спецификации от JEDEC за DDR2 са DDR2-533 или PC4200. Всички вариации с по-висока честота са единствено и само собствена маркировка на производителя по неофициално приетия начин за означение. Същото важи и за DDR1 паметите с честоти над 400 MHz DDR. Всички други варианти, като DDR433 до DDR600, са неофициално маркирани от производителите. Липсата на утвърдени и официални спецификации от страна на JEDEC се обяснява с това, че доста от фирмите не спазват тези утвърдени правила и правят различни по вид модули, по-скоро съобразени с търсенето на пазара в момента.
Навлизането на DDR2 не стана с пускането на чипсетите i9xx на Intel. Реално графичните карти бяха първите, които “опитаха” новата технология. Все пак трябва да уточним, че GDDR2 при 3D ускорителите не е това, което виждаме в момента като DDR2 модули. Някои от основните и отличителни белези на DDR2 липсват и затова GDDR2 е нещо като хибрид между DDR1 и DDR2. Основен недостатък бе използването на високо захранващо напрежение (наследство от DDR1) и модулите загряваха доста. Първата употреба на GDDR2 бе при FX5800 ускорителите на NVIDIA, но компанията бързо видя проблема и FX5900 и FX5950 използваха много бързи DDR1 модули.
Оттогава употребата на DDR2 при графичните платки е доста ограничена. Преди усъвършенстването на технологията някои компании предпочитаха GDDR2 като по-евтин вариант на навлизащата на пазара GDDR3. В момента обаче повечето 3D ускорители, комплектувани с DDR2, всъщност притежават истинска DDR2 памет, а не варианта GDDR2, главно поради по-добрите възможности на DDR2, а и поради вече ниската й цена. Въпреки че не може да достигне GDDR3 като честоти, в момента DDR2 демонстрира достатъчно добри възможности, за да се използва умело в по-евтините варианти на графични карти от среден клас.
DDR2 е паметта в момента. Няма две мнения по въпроса. DDR1 определено се износи достатъчно много, но при такава сериозна и дългогодишна експлоатация нямаше как да не стане така. DDR2 е едно съвсем логично еволюиране на оперативната памет за компютърните системи и е добре, че повечето потребителите се насочват към нея, а не продължават да робуват на остарялата вече DDR1 платформа. Поради тази причина дори и AMD, един от големите привърженици на DDR1, преминават изцяло към DDR2, което допълнително ще помогне за установяването на DDR2 като стандарт за оперативна памет за компютърна система от който и да е клас – домашни компютри, работни станции или сървъри.
Едно от големите предимства на DDR2 е във възможностите за създаване на много и различни типове памет с различни възможности – по-евтини модули с по-ниска честота или завишени тайминги (поради използването на по-слаби чипове памет) или пък по-сериозни версии с по-големи възможности, но и с по-висока цена. Важното в случая е, че съществува голямо разнообразие, което скоро ще нарасне още повече. А от това печели единствено потребителят.
Тодор Богданов
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
