Да надникнем под капака на модерната система

Ако след последния ъпгрейд не сте надниквали под капака на машината си, съвсем възможно е да се окаже, че там се “крият” компоненти от най-ново поколение, имайки предвид скоростните темпове, с които се развиват компютърните системи и новите технологии в тази сфера.

Тъй като съвременните, PCIe-базирани хардуерни платформи добиват все по-голяма популярност и у нас, реших да ви представя накратко новостите при тях, защото, независимо дали сте решили да добавите допълнителна оперативна памет на системата си, да смените видеокартата си, или пък да включите втора такава за работа в SLI/CrossFire режим, почти винаги ще трябва да извършите няколко съвсем прости манипулации с новите хардуерни компоненти. Естествено, в това няма нищо страшно, стига да ги разпознавате.

Едва ли ще се наложи да замените своя s754- или s939-базиран процесор с по-мощен, особено ако сте го закупили наскоро. Както може да предположите, при работата на по-висока тактова честота съвременните процесори съответно отделят повече топлина. Това се отнася и за останалите компоненти в компютъра, примерно оперативната памет или системния чипсет. Затова е съвсем в реда на нещата да забележите повече радиатори и вентилатори върху самата дънна платка на една съвременна система, ако я сравните с по-стара. Препоръчвам ви периодично да почиствате фините прашинки, които с течение на времето образуват тънък филм върху охлаждащите елементи и по този начин намаляват тяхната ефективност.

Също така, ако възнамерявате да “овърклоквате” своя процесор, оперативна памет и/или видеокарта, задължително трябва да инвестирате в качествено охлаждане за компонентите си. Всеки опитен хардуерист знае, че стабилността при една овърклокната машина до голяма степен зависи от адекватното охлаждане на компонентите й.

Добавянето на допълнителна оперативна памет към системата по правило е един от най-лесните и ефективни начини за повишаването на производителността й.

При повечето съвременни дънни платки се поддържат 240-пинови DDR2 модули, които работят на тактови честоти, много по-високи от максималните, при познатите ни 184-пинови DDR SDRAM модули. Въпреки това на този етап разликите при употребата на DDR2 и DDR модули при по-ниски работни честоти (т.е. без овърклок) не са твърде впечатляващи, истинският потенциал на новите DDR2 модули излиза наяве най-вече при овърклок.

Естествено, логично е да се очаква, че в даден момент DDR SDRAM паметите ще изчезнат от пазара, подобно на по-старите SDRAM модули, които вече са “екзотика”.

Повечето съвременни дънни платки предлагат поддръжка за DDR и за DDR2 модули. За да добавите допълнителна памет към системата си, трябва да проверите какви модули поддържа дъното ви, като разгледате книжката със спецификациите му или чрез справка в уебсайта на производителя.

AGP слотът за видеокартата при съвременните компютри вече е заменен от по-новия стандарт PCI Express (PCIe). На теория PCIe технологията позволява предаването на данните със скорост до 30 (!) пъти по-бърза от тази при стандартната PCI шина, т.е. в определен момент в бъдещето “добрите стари” PCI слотове също ще “отпаднат”. При съвременните дънни платки това все още не е така, защото те са оборудвани с по няколко PCI-Е и PCI слота, с цел обратна съвместимост. Съществуват и хибридни дънни платки с AGP-Express слот (PCIе + AGP), като модела ECS 915P-A на Elitegroup, който колегата Красимир Иванов представи на страниците на вестника преди време, но те са рядкост.

Важно е да се отбележи, че PCIe слотовете биват два вида. При “късите” PCIe x1, с дължина 2,6 см, пропускателната способност е до 250 Mbps във всяка посока. Именно те ще заместят стандартните PCI слотове в бъдеще. При наследника на AGP портовете – PCIe x16, чиято дължина е 9 см, пропускателната способност е впечатляваща: 16 х 250 Mbps = 4 Gbps пропускателен капацитет едновременно във всяка посока!

С други думи, ако решите да обновите остарялата си система, най-вероятно ще се наложи да подмените не само своя AGP-графичен адаптер с PCI-е базиран, а и дънната си платка, процесора и евентуално захранването!

Почти всички нови видеокарти са оборудвани с Digital Video интерфейс, заместващ стандартните VGA конектори, които се използват за връзка с аналоговите CRT монитори. За допълнителното захранване, необходимо на PCIe видеоплатките, се използва 6-пинов конектор, който влиза директно в съответния жак на PCIe адаптера, подобно на molex куплунга при AGP видеокартите. В комплект към повечето PCIe-базирани видеокарти се предлага и адаптер от 4-пинов molex куплунг към въпросния 6-пинов захранващ конектор. За връзка между DVI и VGA (CRT) се използват специални преходници, в повечето случаи те също са част от комплектовката на видеокартата.

При по-новите дънни платки Serial ATA (SATA) интерфейсът замества остарелия Parallel ATA (PATA или EIDE). Първите дънни платки, поддържащи SATA устройства, се появиха на пазара преди малко повече от две години. Повечето дънни платки, произведени през последните две години, поддържат SATA, в комбинация с PATA, а при някои съвсем нови модели дъна PATA интерфейс липсва.

Хубавото при SATA стандарта е, че всяко устройство се свързва на самостоятелен канал посредством удобен кабел, т.е. не се налага конфигурирането на неговия режим на работа (Mаster, CS или Slave) посредством джъмпери, както е при PATA. Също така SATA кабелите заемат далеч по-малко пространство в кутията на компютъра в сравнение с широките лентови при EIDE интерфейса и съответно спомагат за по-ефективния топлообмен на компонентите в системата, което важи с особена сила за елементите с пасивно охлаждане.

При SATA устройствата захранването се осигурява чрез куплунг, различаващ се от стандартният molex захранващ конектор, използван при IDE дисковете и CD/DVD устройствата. Ако захранването ви е съвременно, най-вероятно то е оборудвано с такъв куплунг, в противен случай бихте могли да използвате преходник.

При по-старите звукови карти аудиопреобразувателят (DAC – digital to analog converter) конвертира цифровия аудиосигнал в аналогов, за да бъде подаден към тонколоните.

При цифровите аудиоадаптери, например тези, ползващи USB интерфейс, звуковият сигнал се преобразува към аналогов точно преди да бъде просвирен, т.е. DAC конверторът е разположен непосредствено преди високоговорителите в аудиосистемата. Това гарантира максималното качество на звука, защото аудиосигналът “пътува” в цифров вид буквално до самите тонколони, което намалява смущенията до минимум.

С други думи, колкото по-дълго сигналът се запазва в цифров вид, толкова по-високо е качеството на звука при просвирване. Именно поради тази причина повечето съвременни дънни платки са оборудвани с S/PDIF (Sony/Philips Digital Interface Format) порт, чрез който цифровият аудиосигнал се пренася директно от звуковата карта, вградена в дънната платка, до тонколоните, където се преобразува в аналогов, за да бъде просвирен.

Ако сте закупили машината в близките няколко месеца, то най-вероятно разполагате с такъв цифров звуков интерфейс. Оптичният TOSlink (EIAJ optical) аудиоизход е лесен за разпознаване: той е квадратен, най-често черен на цвят куплунг, и обикновено е разположен “на гърба” на машината ви. Освен съвременните дъна, с S/PDIF интерфейс разполагат и някои от “по-луксозните” модели дънни платки от близкото минало.